"Генерална репетиция на "самоубийство"..." , на 14.01, 19ч, Театър София, билет за един

И страшна, и смешна приказка без /щастлив/ край 
Балканите, погледнати отвън, винаги са били една страшна приказака, чаша измайсторена от черепа на враг, с която царят си пие питието... Буре с барут, върху което се раждаме, женим, страдаем...  
За класическите гърци /не за описаните от Алеко/ ние сме варвари.
За католическа Европа - богомили и люпилня на ереси.
За Чърчил и западните люде друга цивилизация – тази на шкембе чорбата и честита баня...
Пеем като ни е тъжно. Всекидневно тестваме черния си дроб с някакви гроздови и сливови отвари/отрови. Ние явно сме други. Но какви? И защо сме такива?  
Страшните приказки са с поука. Стигат до наивен катарзис. Те са граница, синор между детството и зрелостта. Те са осъзнаван, осмислен и следователно контролиран кошмар. Не и при нас. Балканската ни приказка е карнавално зловеща. Без поука, порастване и морал. В нея има доза раблезианска пищност, щипка маркесова фантазност, кафкиански абсурд, че и брехтова епичност. Тя, нашата приказка, ако балканизирам тук лексиката си, е тюрлюгювеч, събрал позор и слава, високото и мерзкото.Защото сме такива? И защо на всичкото отгоре толкова се харесваме. Освен когато, макар и по-рядко, се самопрезираме.  
В тази наша люта действителност няма друг изход освен да плюеш, да пиеш и да пееш! Да танцуваш в пепелището. Да живееш на провала. Против логиката и против правилата. Напук! По балкански. 
Исках да направя пиеса за житието и страданието на нормалния човек. Добрият, доверчивият, чистият, работливият, почтеният човек. Осъденият и осменият от времето ни наивник. За тоя странен наш балкански Франкенщайн. Сглобен от собствените си остатъци. Осакатен от времето, което го премазва всеки ден... Докаран до ръба. И все пак надяващ се, вярващ, мечтаещ, искащ.  
Да работи, да твори, да полети. И летящ. До дъно. 
Исках да разкажа една приказка, за героя, обходил долната земя и там видял, и не прозрял. Не превърнал божията искра в огън. Останал в тъмното и студеното. Има тъжни комедии. Горчиви. Тази е една от тях. Малка социална анти-утопия. 
Недялко Делчев – режисьор

* * *

Важно!  От актуалната промоция може да се възползвате само чрез закупуване на ваучер от Deals.bg. Неизползван в срок ваучер се счита за НЕВАЛИДЕН и сумата по него не се възстановява. Ако имате въпроси или препоръки, моля свържете се с нас на тел. 02/985 4000 или ни пишете на info@deals.bg . Използваните снимки, изображения и картинки са предоставени от театър София.